AI-грамотността често се превежда в обучение: модул, сертификат, отметнато квадратче. Това не е неправилно, но не е и това, за което думата всъщност пита. Грамотност означава, че някой разбира какво система прави и какво не прави, къде са границите на един отговор, и кога резултат трябва да бъде проверен, преди да попадне някъде другаде. Това е различно умение от способността да управляваш чат прозорец.
Служител, който знае как да формулира заявка (prompt), не е по дефиниция грамотен в смисъла, който тук има значение. AI-грамотността се отнася до разпознаването на риск: кога отговор съдържа грешка, която не се забелязва, кога фирмени данни се споделят със система, която ги използва другаде, кога резултат от AI е основа за решение, което всъщност заслужава проверка. Който не научи това, учи служителите да управляват инструмент, без да ги учи кога да не му вярват.
Грамотността има смисъл само ако е свързана с това, което се случва на практика. Ако служителите вече използват инструмент, който никой не е одобрил, то общо обучение по принципите на AI има малка стойност, докато никой не знае кои са тези инструменти и за какво се използват. Грамотност без представа за употребата е програма, която минава покрай практиката.
Там се крие и най-лесният начин да научиш нещо: да питаш. Не да питаш, за да изискаш отговорност, а да питаш, за да разбереш какво се случва. Служител, който използва инструмент, за да работи по-бързо, рядко разказва това доброволно, ако въпросът се усеща като контрол, който може да доведе до санкция. Затова грамотността не започва с даване на инструкции, а със създаването на климат, в който съобщаването не е риск.
Обучение може да обясни какво е езиков модел, откъде идва отклонение (bias), и кога изходен резултат трябва да бъде проверен. Обучение не може да гарантира, че тези знания се прилагат в момента, когато има значение: под натиск на времето, при краен срок, при задача, която стотици пъти вече е минала добре. Освен това еднократно обучение не може да следва темпото на промените. Системите се адаптират, нови инструменти се появяват, употребата се измества. Затова грамотността не принадлежи на един момент, а на повтарящ се ритъм — точно както повторната оценка на класификациите на риск не е еднократно упражнение, а повтарящ се процес.
Грамотността на служителите не освобождава организацията от въпроса кой на какво следи. Ако служител приеме резултат от AI в решение, и това решение се окаже неправилно, то въпросът кой носи отговорност, когато AI приложение направи грешка не намира отговор с „служителят трябвало да знае“. Отговорността се разполага на няколко нива: при онзи, който въвежда системата, при онзи, който организира надзора, при онзи, който определя рамките. Грамотността на отделни лица е част от тази верига, не замяна на нея. Какво означава човешкият надзор на практика е свързано с въпроса дали човекът, който упражнява надзора, разбира достатъчно и това, което наблюдава — без такова разбиране надзорът е формалност.
Много организации се опитват да свържат AI-грамотността със съществуващ процес за спазване на изискванията или управление на риска. Това изглежда логично, но на практика втори слой до съществуващ процес често не се използва: служителите следват процеса, който вече познават, и пренебрегват новия, дори когато той е по-добре съобразен с практиката. Защо втори процес до съществуващия бива пренебрегван е въпрос, който отива по-далеко от обучението: става дума за къде грамотността бива документирана, проверявана и използвана в самата работа.
Не можем да кажем колко обучение е достатъчно, или какъв процент от служителите след програма действително действат различно. Това се различава по организация, по функция, по нивото на риск на задачите, които някой изпълнява. Някой, който всекидневно съставя договори с клиенти с помощта на AI, има нужда от различно ниво на грамотност от някой, който използва AI инцидентно за резюме. Единен отговор на въпроса „колко обучение е достатъчно“ не съществува, и ние не даваме такъв отговор.
Грамотност без представа за рисковете на индивидуалните ситуации на употреба остава абстрактна. Служител, който въвежда фирмени данни в безплатен чат прозорец, поема различен риск от служител, който използва вътрешна, защитена система, и какво правите с фирмени данни в безплатен чат прозорец е въпрос, който изисква различен отговор при всяка ситуация. Грамотността не е следователно една програма за цялата организация, а съобразяване с това, с което хората действително работят.
Това съобразяване започва със знанието кои задачи вече се подпомагат от AI и в каква степен. Скенерът на работата (werkscan) на FTE TO AI изчислява за всяка задача каква част от работата може да бъде поета от AI, и по този начин дава конкретна представа за къде грамотността е най-необходима: не в общ смисъл, а на мястото, където работата действително се променя.
Vraag maar. Governance begint bij weten wat er draait — ook wat niemand heeft goedgekeurd.
Answers come from this site’s knowledge base. Not tailored advice, and not a scan of your company.